Чувства...

Липсваш ми! Ела при мен!
Недей да бягаш, остани!
Не заминавай ти далеч,
а при мене тихо се сгуши!

Не ме оставяй никога сама,
недей да ми обръщаш гръб!
Люби ме и обичай ме сега,
макар че, вречена съм аз на друг!

Боли ме и разкъсва се плътта,
сърцето ми кърви и стене!
В очите не остана и сълза,
И тялото... започва то да тлее!

Обичам те до болка!
И всяка част от теб желая!
Без теб не мога, разбери!
Душата си ти дадох! Остани!

автор стих: Поли

Искам да зная какво е Любовта...

Желание...

Желая те любов недостижима!
Копнея да си всеки миг до мен!
Да чувствам устните ти как ме пият!
Да изгарям в яростен копнеж!

Ръцете ти да ме притискат нежно!
Бленуван огън,страст да стана аз!
И пръстите по тялото да бродят,
телата да се слеят във екстаз!

Бедрата ми притискат те горещо,
Гърдите устремени са към теб!
И в танц любовен сливаме се безметежно
Желая те любов!Бъди със мен!

автор стих: Поли

Вървя с ангелите...

Понякога се чудят,

Защо не ме е страх, От целия този гръм (трясък)
И целия този проливен дъжд.
И се чудят. ...Да, чудят се.
Да, правят го.

Понякога се чудят, Ако някога се пречупя
От всичките тези тежести
И всички тези тежки болки.
И се чудят. ....Да, чудят се.
Но не и аз!

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел).
Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
Издръпват ме през мрака също.
Пропътувах, Тъмен и опасен път.
Понякога е толкова самотно, Но никога наистина сама.

Нищо чудно, аз бях под
Крилете на божествена душа.
Казвам ви тайни, който разбрах със сигурност
И искам да ви покажа. Имам подкрепа и насока също
О, не се чудя, не, не се чудя.
Мога да докажа, че това е вярно

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен, това е вярно.

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен и теб.

Вървя с ангелите.
Вървя с ангелите.

Turn to page

На дълга и самотна магистрала, западно от Омаха,
можеш да чуеш двигателите,
...стонът им - като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената,
или момичето с което се запозна предната вечер.
Но мислите ти скоро ще се залутат
Както винаги се получава...
Когато си пътувал 16 часа, и нямаш какво повече да правиш.
И не ти се кара вече,
а просто искаш това пътешествие да приключи.

Ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Влизаш в ресторант, появил се на пътя.
Усещаш всички погледи, вперени в теб,
докато ти трепериш от студ.
Преструваш се, че не те смущават.
Но ти се иска да избухнеш.
Да, повечето пъти не можеш да ги чуеш да говорят...
Но понякога ги чуваш...

Същите познати клишета, "Жена ли е, мъж ли е?"
И винаги изглеждаш безразличен,
не смееш да се противопоставиш.
Не смееш да се съпротивляваш...

Ах, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Навън под светлината на прожекторите.
Ти си на милион мили далеч от тук.
Изпитваш и подаряваш всяка частица енергия.
Докато потта се стича от тялото ти, като музиката, която свириш.

Късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
с ехото на усилвателите, оттекващо в главата ти и
пушиш последната цигара за деня, си припомняш какво каза тя:

Какво каза тя:

Да, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.
Натам отивам, обръщам тази страница.

Натам отивам, да, тук идвам, да, да...
Там отивам, да, тук идвам, да...
Тук идвам, оо, там отивам.
Няма ме.

Искам Те...Теб!!!

Искам те...!!!
Искам цялата да си Стон, разкъсал без свян тъмнината...
Да трепериш в ръцете ми от Желание, заради което, ще ни отрече света...
Да си Страст, безжалостно разкървавила устните ми в безвремие...
Да си толкова непозволено Гола, че да ме боли от докосването...
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми...
С безкрайни клавиши, с които да свиря...
Да си различен звук всеки път, докато уча нотите на възбудата ти...
Искам да си, като дъждовна капка вода, сред пустинята на устните ми...
Да те имам цялата,

и да те пазя толкова ревниво в страха си да не те разплискам отвъд,

че никога да не си ми достатъчна...
Искам те...!!!
Да си, като последна минута в предела на живота ми...
Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка...
Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов...
Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност...
Които бавно ще те отведат в дълбините...
А после, шумно ще те изскачат на върха - на който се сливат земя и небе...
Звезда и трева... Искам всеки уместен удар на сърцето ти...
Искам да ми принадлежи всяко късче въздух,

което поемаш шумно, заради мен...
Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта...
И да плачеш от освобождението...
Искам те...!!!
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си, в паметта на сетивата ми,
които ще те запомнят завинаги...
И ще те повтарят... В жеста, с който ще впиваш нокти в чаршафите...
Или ще захапваш неудържимо възглавницата...
А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето...
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря...
Да си дръзка и плаха, да си сълза и усмивка, да си огън и вода,
да си моя и чужда, едновременно...
Искам да те искам... Искам да ме искаш... Не бързай...
Ще те събличам бавно... Като сбъдване...

Виртуално и... лирично

Любов, зачената преди да си разбрал
отсреща кой стои и как изглежда.
В море от думи да потънеш цял
и за изплуване да не таиш надежда...

Преди ръцете да са се докоснали,
мечти една във друга да се вплитат.
Преди да са се срещнали очите,
лъчи от щастие венец да сплитат!

Любов, покълнала във виртуалното,
до вчера безнадеждна, платонична.
Днес разцъфтява пламенна в реалността.
Нетърпелива, жадна, романтична...

Да бъде, Благославям! -И напътствам:
Пазете се! -От себе си най-вече!
Бутон за редактиране тук няма
за думите, в момент на гняв изречени!

Да бъде! Благославям ви! -И моля се:
Когато времето натрупа дните
и прекипи страстта, да не решите,
че туй е краят... Знайте, ще сгрешите!

Не сливането на телата е любов...
-ЛЮБОВ е сливането на душите!

Безмълвно...

Стоях пред вратата ти плътно затворена. 

Дълго я гледах, но не посмях да ти почукам и тихо да вляза. 

Стоях колебливо, обзет аз от страх. 

 Как да избягам от нашето минало, и да забравя, когато боли? 

Мисли и чувства как да прогоня? Как ли да кажа:”Сърце забрави!”? 

 Тихите спомени все ме спохождат. 

Късат по малко от моята душа. 

Може би някой ден, щом тя се свърши, ще мога спокойно и аз…да заспя!

Раят потъва в мрак

Не мога да понеса, че нямам криле...
Не мога да понеса, че райските порти са затворени...
Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Знаеш ли какво е, когато Раят потъва в мрак?
Не мога повече...
Сърцето ми страда между тези мрачни стени...
Не мога повече...
Тук никой не може да чуе молбите ми...

Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Моля те, не плачи, когато Раят потъва в мрак...
Не ме оставяй на Смъртта...

Ще разбереш какво е Раят да се обгърне
в стени от сълзи и страдание...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят потъне в мрак...

...Време..
Как можеш да твърдиш, че няма път пред мен?
Нима съм обречен?
А сега ми казваш, че Раят е скрит
отвъд моста на въздишките, заключен във Вечността...

Господи, не ме оставяй на Смъртта...
И ще разбереш какво е сълзите и болката
да обгърнат Рая в мрак...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят помръкне...
Отвъд мост от въздишки,
загубвайки небесната светлина,
когато Раят помръкне...

Как да заспя...

                                         Как да заспя без теб?!  

Как очакваш без тебе въобще да заспя 

и очите покой да намерят?! 

Цяла нощ ще кръстосвам на халост града, 

в който сам съм затворен без тебе.

 Как ще мога без теб и за миг да заспя 

без преплетени нашите пръсти, 

без да вдишам от твоята топла коса 

и не вкусил от твоите целувки?! 

 

Някой ден, след години, и без теб ще заспя, 

щом душата от мен си отива; 

но ще бъде безмерно щастлива душа, 

щом могла е до теб да заспива.

Вместо епилог...

Вдишвам дълбоко насъбралата се тъга. 
Гледам угасващите светлини от всяка стая. 
Хората поглеждат назад и тъгуват още един безполезен ден, 
в който енергията е пропиляна. 

Пламенни влюбени се борят като едно цяло. 
Самотен мъж плаче за любовта,която няма. 
Млада майка вдига и кърми сина си. 
Пенсионери искат да са отново млади. 

Суровото кълбо, управляващо нощта сменя цветовете: 
- пред погледа ни червеното става сиво,
жълтото- бяло, 
и ние решаваме кой цвят е правилният 
и кой е една илюзия...

Oбичам те...

Обичам те, сега съм сигурен.
Не вярвах в любовта, отричах те,
но ти ме победи докосна ме
и аз се влюбих - ти израсна в мен.

Превърнах те във стих, 

обикнах те и всичко ти простих,
издигнах те в сияен обелиск във себе си,
вече не се боря със теб,
предадох ти душата,
името, мечтите си
и съм щастлив и знам - обичам те.

Ти моя несбъдната мечта,
ти моя уморена, малка, недокосната...
звезда...
Обичам те! Обичам те! Не вярвах в любовта,
отричах те,
но ти ме победи - докосна ме
и аз се влюбих, ти израсна в мен.

Обикнах те и всичко ти простих...
Сърцето си ти дадох

и се вкамених...

Когато Дявол, обича Ангел...

Когато дявол обича ангел
в небето падат светкавици
Чува се гръм
и някой навън мълчи, и
съжалява себе си

Тук липсва ден или нощ
Тук всеки е лош ,но
нещо е променено,
нещо е съживено

Нещо, в което да вярващ ,че има добро
Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел,
настъпила е тишина
Не чуваш ти звук,
но някой е тук

Страх покълва в душата ти
Страх от нещо в теб
(Че ще сбъднеш мечтите си)

Страх да погледнеш в очите и
(Без тя да го иска)
да помислиш тези мисли
на някой, който обича ангел.

Когато дявол обича ангел,
ти не усещаш смъртта
(С дъха на жена)
Ти живееш в мрак
(Молиш се на Бог)
и питаш се пак
(В сърцето удряте ток)

Какво вдъхновява любовта ти
Дали той има сърце
и как то може да спре
веднага щом съзре
очите на ангел

Аз преминах целия ад,
целия свят,
за да погледна в теб
Аз преплувах всяко море,
полетях във всяко небе,
за да се докосна до теб.

И вече нищо в мен не съществува
Защото обичам теб
и вече не мога да умра
И не бих живял без теб
И вече не съм същия
И това е заради всичко в теб,
защото обичам ангел.

Риданието на Душата…

Усещам те толкова близо, макар да си далеко ти. 

Очи затварям...ръка протягам... и чувам аз тревожни екоти. 

Блян неповторим... -лик, който е тъй незабравим! 

Гласът ти нежен мечтая да чуя, и с целувки целият да те покрия. 

Срамът ти странен с поглед да събуя, 

и обичта си страстна пред тебе цяла да разкрия. 

Защо не смееш да ми кажеш ти, че също ме желаеш!? 

Кажи сега какво усещаш, очите мои сини виждаш ли? 

А тялото ми можеш ли ти да докоснеш? 

Целувай ме!Усещай ме!Това е толкова красиво! 

О, миг поспри!О, миг замри! 

Аз искам с тялото си всичко да попия 

и самотата вече никога да не открия! 

Докосвай ме!Обичай ме! Това наистина е неповторимо! 

Със две ръце вземи ме ти. 

О, знам, това което правя е недопустимо! 

Сърце, млъкни!Разум...и ти замри! 

Аз искам този мъж да преоткрия 

и в него цяла себе си да скрия. 

Не знам защо..., не знам и как..., 

но трябва да ти го кажа пак! 

Желая те...желая те...желая те! Сърце, млъкни!

Защото тебе...няма те! 

Усещам те толкова близо, а тъй далеч си ти! 

Усещам те невероятно близо...

о, лик вълшебен... моля те, до мен ти остани!

Синьо чувство...

По тънкия улей на времето когато следите не дишат, когато сме в миг от безвремие когато сме прах на въздишка, ще галят лицата ни спомени, листа ще избухват отново и някакво чувство поломено, ще трепва с крила от олово. 

Олекващи с мигли от изгреви, понасящи огнени вихри - такива ще бъдем измислени. И с неми възторзи ще стихнем. Тогава ще спомним, че имаме онази безкрайната святост, с която си стоплихме зимите. 

И бяхме с любов пребогати. Сега те прегръщам с горещото копнежното, синьото... чувство. И зная, че приказни грешници в сърцата ни ваят изкуство. 

Какъв е моят...дефект?!

САМОТА

Вчера те видях и трепна моето сърце!
Сянка на тъга премина през мрачното лице!
Сякаш драконови нокти сграбчиха моята душа,
но не от тях тъй силно заболя!
Не заради тях от очите отрони се сълза!
Не заради тях изгуби се една мечта!
Причината беше страшна самота,
породена от живота без любовта,
породена от липсата на твоята душа!
И тази самота никога няма да умре,
щом успяла е веднъж да обгърне моето сърце!!!

Hammerfall-Always Will Be (Винаги ще бъдеш ...)

Evanescence-Lithium (Като камък...)

W.A.S.P. - Диво дете

Ти си ми, ...Всичко

Прошка...

Защо мълчиш?Защо не се развикаш?
Удари ме-неспирай да крещиш!
Виновна съм-в сърцето горест блика...
Зашлеви ме-вместо да мълчиш!

Сгрешила съм-признавам ти го мили!
Сгрешила съм пред теб и любовта!
И моля се-дано намериш сили
Да ми простиш последната лъжа!

Заклевам те!Прости ми,обич моя!
В сърцето прошка за мене намери!
Сълзи се стичат-пазвата ти мокрят...
Обичаш ме,обичаш ме,нали!

На колене пред теб заставам,мъко моя,
Лицето ти с длани милвам пак!
Сълзите ти-те толкова говорят...
Горчиви,сладки-вкусвам ги с уста!

Обичам те!Обичам те,горещо!
Душата ми в пламък изгоря!
Търся прошка-тъй свещено нещо,
и знай,че само себе си виня!

Тих шепот от гърдите се откъсва,
сърцето спира всякаш да тупти!
На хиляди парченца се разпръсва-
жив въглен става-почва да гори!

Прощавам ти-ми казваш с глас безплътен...
Прощавам за последно-разбери!!!
Сълзите бликат...горестно въздъхвам,
Но сърцето....то не спира да кърви!

Евелина Панева

Очакване...

Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.

Нима нощта, в която загадка се крие,
тайна зловеща, неразгадана -
толкова жестока и от никого неразбрана,
ще разкъса до кръв душата ми рана?

Мрака над къщите тихо прелита,
крясък зловещо тъмата раздира.
Не, не е птица смъртно ранена...
а вика душата ми - в скръб потопена...

И така ще стене самотна във мрака,
докато пак светлината открие.
Ще трепери и тихо ще чака
душата, която пак да обикне...

/Вили Димова/

Зомби...

Вторият ми слайд...

Отдаване...

Първият ми слайд...посветен на

Вили Димова

и стихът и "Отдаване",който ме впечатли много

Непростимото...

Нов живот се ражда на този свят и веднага е сломен.
Постоянно наранявано и унижавано,
момчето научи техните правила.
С времето се вписа в техният свят.
Момчето нямаше избор и направи грешка,
която го лиши от волята му.
Но успя да се пребори с това, в което се бе превърнал
и си обеща,
че никога повече
няма да направи нещо против волята си.

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Прекараха живота си
поддържайки всичко това.
Той се опита да ги омилостиви.
Този измъчен човек, в който се превърна,
с този мъчителен живот,
често побеждаван,
в една битка, която не може да спечели.
Виждаха, че старецът няма да издържи дълго
и той се приготви
да умре с разкаяние
Този старец, това съм аз...

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Вие ми дадохте име
Затова и аз ви давам
Нарича се Непростимо

зов...

Вълни от ярост и тревогa
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

Безмълвно...

Ти тръгваш си
и ме оставяш пак сама,
и даже сили нямам
сбогом да ти кажа,
но ще се върна плахо у дома
на тишината всичко да разкажа
Една сълза оставих на рамото ти,
като лист отронен да блести,
една сълза от моите очи
примесена с капките дъждовни
Ти тръгваш си и ме оставяш пак сама
да те прегърна нямам вече сила,
но върху рамото ти малката сълза,
за моята любов ще ти разкаже...

Зомби...(бездушният)

 Посветено е за... Мен

На единак самотник ми приличаш...
с лице в мъгла забулено , с очи бездънни...
безкрайни , здрачни пътища пресичаш...
отрекъл се от любовта несбъдната...
Един от тези дето цял живот се скитат...
във самота и тайнственост обгърнати...
понесли бремето безименни да се наричат...
в гърдите им във късче лед сърцето е превърнато...
Отблъскваш всеки опит за сближаване...
от страх надеждите ти да не са излъгани...
залъгваш пак душата , че е каменна...,
а всъщност силно искаш някой пак да те прегърне...
Не може цял живот така да бягаш...
дъждът любовен все ще те открие...
ще те накара за любов пак да мечтаеш...,
когато в кожата и във душата ти попие...
Ще се стопи ледът в сърцето ти тогава...
и маската на единака вълк ще падне...
и името ти ще излезе пак наяве...
само поискай силно - всичко може да се сбъдне...