зов...
Вълни от ярост и тревогaзаливат ден и нощ светаи мята се във изнемогачовешката ни доброта.С окови зли е окованодоброто, нежното сърце,тупти и страда неразбранои търси своето небе.Светът загубен е за всяка невинна дума и сълза,мълчи от болка и не вярвав любов, мечта и доброта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар