вторник, 5 януари 2010 г.

зов...


Вълни от ярост и тревогa
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар