Зомби...(бездушният)

 Посветено е за... Мен

На единак самотник ми приличаш...
с лице в мъгла забулено , с очи бездънни...
безкрайни , здрачни пътища пресичаш...
отрекъл се от любовта несбъдната...
Един от тези дето цял живот се скитат...
във самота и тайнственост обгърнати...
понесли бремето безименни да се наричат...
в гърдите им във късче лед сърцето е превърнато...
Отблъскваш всеки опит за сближаване...
от страх надеждите ти да не са излъгани...
залъгваш пак душата , че е каменна...,
а всъщност силно искаш някой пак да те прегърне...
Не може цял живот така да бягаш...
дъждът любовен все ще те открие...
ще те накара за любов пак да мечтаеш...,
когато в кожата и във душата ти попие...
Ще се стопи ледът в сърцето ти тогава...
и маската на единака вълк ще падне...
и името ти ще излезе пак наяве...
само поискай силно - всичко може да се сбъдне...