САМОТА
Вчера те видях и трепна моето сърце!
Сянка на тъга премина през мрачното лице!
Сякаш драконови нокти сграбчиха моята душа,
но не от тях тъй силно заболя!
Не заради тях от очите отрони се сълза!
Не заради тях изгуби се една мечта!
Причината беше страшна самота,
породена от живота без любовта,
породена от липсата на твоята душа!
И тази самота никога няма да умре,
щом успяла е веднъж да обгърне моето сърце!!!
Сянка на тъга премина през мрачното лице!
Сякаш драконови нокти сграбчиха моята душа,
но не от тях тъй силно заболя!
Не заради тях от очите отрони се сълза!
Не заради тях изгуби се една мечта!
Причината беше страшна самота,
породена от живота без любовта,
породена от липсата на твоята душа!
И тази самота никога няма да умре,
щом успяла е веднъж да обгърне моето сърце!!!
