четвъртък, 15 септември 2011 г.

Ангелеиада - СатанаиЛ



 SatanaiL
Първо единствен бе Бог.
И беше Бог всепрощаващ,всевластен и всемогъщ.

И създаде Бог ангелите по Свой образ и подобие, за да властва над тях.

И бяха те съвършени, чисти и равни помежду си. И пръв сред рaвните беше Сатанаил Прекрасният, Диаманта на небето.

Той беше създаден първи и беше богоподобен. И роди се у него завист и омраза към Бога, защото Той властваше над него.

И пръв след първия беше Михаил. И роди се у него завист и омраза към Сатанаил, защото беше богоподобен. Той мразеше и Бога, но се страхуваше от Него и Му се подчиняваше.

И това бяха съвършените водачи на съвършеното небесно войнство.
Но непримирим и прекрасен беше Сатанаил, Синът на Утрото.

И искаше той да властва, той да е бог. И реши Съвршеният да вдигне ангелите на бунт. И събра Божият любимец армия, като подлъгваше ангелите с приказки за слава, влаcт и богатство.

Една трета от небесното царство го последва.

И Михаил видя, че Сатанаил възстава и съобщи това на Бог, а Бог го провъзгласи за архангел и пръв водач на ангелите.

И Сатанаил тръгна на бой. А Михаил застана срещу му.

Зад него беше една трета от небсното царство. Страх и ужас от Бога и Михаил тези ангели водеше.

Но остана още една трета. И бяха това слабите. И чакаха те изхода на воината, за да се подмажат в краката на победителя, да се окъпят в неговата власт. И роди се у тях лицемерие, подлост и злост. И до тук беше небесното съвършенство.
И вплетоха се в кървав бой първите. Ангел ангела избиваше и белите криле с кръв и грехове се покриваха.

И армията на Сатанаил победа постигаше и наближаваше небесния трон, където Баща му, Създателят, седеше.

И искаше Сатанаил трона да заеме и себе си Всевишен да зове. И близо беше той.

А агелите мряха подлъгани от пороци и празни думи; изпълнени със страх.

И гледаше от трона Си Великият и ужас изпълваше душата Му, защото нов самодържец в лицето на Първородния виждаше Той.


И до тук беше Божията сила.

И застана Сатанаил, прекрасен и жесток, на площадката пред трона и понечи да стъпи на първото от седемте стъпала.

И изскочи пред него тогава архангела на ангелите Михаил и опита да срази Богоравния със своя огнен меч.

Но като живо в ръцете на Небесния Диамант бе неговото пламтящо острие, с ангелска кръв нахранено. И той спря Михаиловия удар.

И настана битка между първите сред равни.

И титанична и велика бе тя. Но Сатанаил Прекрасният винаги по-силен е бил и съкруши архангела, последния защитникна на трона.

Но милостив бе той и не го погуби, защото не бе загубил напълно някога чистата си душа. И заизкачва се той бавно и самонадеяно по небесното стълбище. И почти до върха бе стигнал, на шестото стъпало, когато Михаил се съвзе.

И в гръб нахвърли с той срещу своя брат и прогори му крилете.

И залитна Прекрасният и падна от небето.
И дълго пада Богоравният и се сблъска със земята. И страшен и унищожителен бе този сблъсък.

И земята се разтвори и пое Сатанаил в своите недра. И колкото прекрасен бе той преди, толкова ужасен беше сега със своето обезобразено лице и прогорени криле, които никога повече нямаше да летят.


Така бе той низвергнат и остана завеки в земята. И Бог нарече това място Ад и прати там всички възстанали ангели, като ги превърна в дяволи и демони грозни.

И взе крилете и на слабите, които не взеха участие в битката и ги запрати в Ада. И останаха те завеки в земята.


И Бог се зарадва, че завинаги прокълнати са враговете Му. И останалите ангели се струпаха пребледнели от страх в нозете Му и чакаха Неговата воля.

И възкачи Той Михаил, Победителя на Сатанаил, на площадката пред трона, за да бъде негов пазител. И Михаил стана Богоизбрания.


И Синът на Зората гореше в земята.


И до тук беше Божието правосъдие и Божията милост…

Край

петък, 2 септември 2011 г.

Мълчи Любов...

Мълчи любов- изпадай в забвение!
Недей да идваш вече в душата ми!
Любов мълчи- е моето решение.
...Не искам да си спомням красотата ти!

Не искам вече да усещам в себе си,
как бавно гасна, заедно със спомена,
да капят тихо капки кръв в сърцето ми,
и горест тежка, в сълза отронена!

А колко щастие, любов, ти обещаваше!
И колко слънчеви лъчи в очите ми!
Желание, надежда ми даряваше
и вяра, кротко притихнала в гърдите ми!

Мълчи любов- студено е сърцето ми
и няма да го стоплиш с думи пламенни!
Сълзи измиват дъха ти от лицето ми!
Любов- Мълчи!- отронвам с устни каменни...


автор стих: Евелина Панева




Ако можех...

Ако можех да нямам очи,
да не гледам как нея целуваш,
да не парят горещи сълзи,
да не виждам как с устни рисуваш ...

Ако можех да нямам ръце,
да не чакам желана прегръдка,
да не търсят те твоите две
за жадувана топла милувка.

Ако можех да нямам сърце,
да не чувствам жестокия удар,
с изкривено от спазми лице
да се моля до теб да се будя.

И защо ми е нужна душа?!
Да се гърчи, да плаче, да страда,
да се моли да дойде нощта -
във съня да намери пощада.

Ала имам ръце - те скърбят,
и сърце, вкаменено от мъка,
а очите ми бясно крещят
за душата самотна, безпътна...


автор стих: Люба Георева - LiuLiu




Болим ли...

Боля ли те? Пулсирам ли във теб?
Изгарям ли плътта ти като огън?
Смразявам ли кръвта ти като лед?
Но да се отречеш от мен не можеш!

И ти болиш... прерязваш като с нож
надеждите и мислите, мечтите.
Съня ми обладаваш всяка нощ.
Но пак за теб е моята молитва!

Оставяме невидими следи
един на друг след всяка нова среща.
Заклевам те, проклинаш ме - уви!
Любов и страст са още по-горещи!

След всеки изгрев казваме си "КРАЙ",
но залезът магията ни връща.
Преплели сме в душите ад и рай
и пак за глътка обич се завръщаме.

И още ще боли - докато дишаме,
в сърцата си във вечност ще се вричаме.
С копнеж за топли нощи ще въздишаме
и докато ни има, ще обичаме!

автор стих: Люба Георева - LiuLiu