Ангелеиада - СатанаиЛ

 SatanaiL

Първо единствен бе Бог.
И беше Бог всепрощаващ,всевластен и всемогъщ.

И създаде Бог ангелите по Свой образ и подобие, за да властва над тях.

И бяха те съвършени, чисти и равни помежду си. И пръв сред рaвните беше Сатанаил Прекрасният, Диаманта на небето.

Той беше създаден първи и беше богоподобен. И роди се у него завист и омраза към Бога, защото Той властваше над него.

И пръв след първия беше Михаил. И роди се у него завист и омраза към Сатанаил, защото беше богоподобен. Той мразеше и Бога, но се страхуваше от Него и Му се подчиняваше.

И това бяха съвършените водачи на съвършеното небесно войнство.
Но непримирим и прекрасен беше Сатанаил, Синът на Утрото.

И искаше той да властва, той да е бог. И реши Съвршеният да вдигне ангелите на бунт. И събра Божият любимец армия, като подлъгваше ангелите с приказки за слава, влаcт и богатство.

Една трета от небесното царство го последва.

И Михаил видя, че Сатанаил възстава и съобщи това на Бог, а Бог го провъзгласи за архангел и пръв водач на ангелите.

И Сатанаил тръгна на бой. А Михаил застана срещу му.

Зад него беше една трета от небсното царство. Страх и ужас от Бога и Михаил тези ангели водеше.

Но остана още една трета. И бяха това слабите. И чакаха те изхода на воината, за да се подмажат в краката на победителя, да се окъпят в неговата власт. И роди се у тях лицемерие, подлост и злост. И до тук беше небесното съвършенство.
И вплетоха се в кървав бой първите. Ангел ангела избиваше и белите криле с кръв и грехове се покриваха.

И армията на Сатанаил победа постигаше и наближаваше небесния трон, където Баща му, Създателят, седеше.

И искаше Сатанаил трона да заеме и себе си Всевишен да зове. И близо беше той.

А агелите мряха подлъгани от пороци и празни думи; изпълнени със страх.

И гледаше от трона Си Великият и ужас изпълваше душата Му, защото нов самодържец в лицето на Първородния виждаше Той.

И до тук беше Божията сила.

И застана Сатанаил, прекрасен и жесток, на площадката пред трона и понечи да стъпи на първото от седемте стъпала.

И изскочи пред него тогава архангела на ангелите Михаил и опита да срази Богоравния със своя огнен меч.

Но като живо в ръцете на Небесния Диамант бе неговото пламтящо острие, с ангелска кръв нахранено. И той спря Михаиловия удар.

И настана битка между първите сред равни.

И титанична и велика бе тя. Но Сатанаил Прекрасният винаги по-силен е бил и съкруши архангела, последния защитникна на трона.

Но милостив бе той и не го погуби, защото не бе загубил напълно някога чистата си душа. И заизкачва се той бавно и самонадеяно по небесното стълбище. И почти до върха бе стигнал, на шестото стъпало, когато Михаил се съвзе.

И в гръб нахвърли с той срещу своя брат и прогори му крилете.

И залитна Прекрасният и падна от небето.
И дълго пада Богоравният и се сблъска със земята. И страшен и унищожителен бе този сблъсък.

И земята се разтвори и пое Сатанаил в своите недра. И колкото прекрасен бе той преди, толкова ужасен беше сега със своето обезобразено лице и прогорени криле, които никога повече нямаше да летят.

Така бе той низвергнат и остана завеки в земята. И Бог нарече това място Ад и прати там всички възстанали ангели, като ги превърна в дяволи и демони грозни.

И взе крилете и на слабите, които не взеха участие в битката и ги запрати в Ада. И останаха те завеки в земята.

И Бог се зарадва, че завинаги прокълнати са враговете Му. И останалите ангели се струпаха пребледнели от страх в нозете Му и чакаха Неговата воля.

И възкачи Той Михаил, Победителя на Сатанаил, на площадката пред трона, за да бъде негов пазител. И Михаил стана Богоизбрания.

И Синът на Зората гореше в земята.

И до тук беше Божието правосъдие и Божията милост…

Край