Ще чакам...

Обичам твоите стъпки,
обичам твоя глас...
полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас,
когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"...
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука леда в твоето сърце.

Когато...

Когато любовта си отива

Когато любовта си отива
и надеждата в тебе умре,
болка пареща само прелива,
спрял живота, безмълвно преде.

Блясък липсва в очи натъжени,
нямаш сили дори да извикаш:
- Сбогом, моя любов с мечти разпилени!
Липсват думи дори да попиташ:

- Защо? Защо ли в света ми бленуван
погубвам аз всичко, с което останах?
Дори да попитам, ехото чувам,
всички дни с болка пълзяща белязах.

Когато любовта си отива
всичко стене безизразно с мъка,
твоя свят се погубва, умира,
само спомен се нейде промъква.

Ивелина Стоянова

Писмо...

ПОСЛЕДНО ПИСМО

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...

А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?

Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!

И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера –
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!

Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!

Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!

Дамян Дамянов

Dreams...

Мечти...

Мечтая си да мога да избирам...
да се прераждам всеки път , когато...
душата ме боли и сълзите не спират...
и нямам капка сили да вървя нататък...

Мечтая си да мога да пътувам...
във времето назад към свойто минало...
тогава пак ще мога да стартирам...
и да поправям необратимото...

Мечтая си да мога да сънувам...
вълшебни сънища със цветове изпълнени...
така мечти в картини ще рисувам...
ще видя всичките си съкровения сбъднати...

Мечтая си да мога да осъмна...
на плаж самотен със море притихнало...
с очарование и ням възторг изпълнен...
да зърна първи как се ражда слънцето...

Мечтая си да мога да избягам...
от самотата в мойте сиви делници...
да съм щастлив без да се налага...
да нарушавам клетви или принципи...

Мечтая си да мога да повярвам...,
че истинската , дълго чакана любов ще срещна...
и да не спирам никога да се надявам...,
че моите мечтания все някога ще сбъднат се...
Мечтая си....

Welcome home

Добре дошъл вкъщи (Санаториум)

Добре дошъл тук,където времето е спряло
Откъдето никой не си тръгва
Луната е пълна,сякаш никога не се променя
С етикет “Душевно болен”

Сънувам едно и също всяка нощ
Виждам своята свобода
Без заключени врати,без решетки на прозорците
Без нищо,от което мозъкът ми да изглежда белязан

Спи, приятелю, и ще видиш
Този сън е моята реалност
Държат ме заключен в тази клетка
Не виждат ли откъде идва гневът ми

Санаториум
Остави ме
Санаториум
Просто ме остави на мира

Външният свят поражда страха ми
Не мога да дишам свободно
Шепнат ми разни неща
Уверявайки ме, че съм луд

Мислят си, че умовете ни са в техните ръце
Но насилието поражда насилие
Дръжте го вързан, добре му се отразява
Ето, подобрява се, нали?

Не могат повече да ни задържат
Слушайте, по дяволите, ще победим
Те виждат и разбират всичко
Но мислят, че това ни спасява от нашия ад

Страх от живота нататък
Инстинктите се събуждат
Бунтът се усеща във въздуха
Ще има смърт

Огледалото се взира втренчено
“Убивам”-каква приятна дума
Като че ли това е единственият начин
Да изляза “вън” отново

Любовта боли...

Любовта боли

Любовта боли,
любовта остава белези,
любовта отваря рани
и маркира всяко сърце,
недостатъчно кораво и силно,
за да понесе толкова болка.
Любовта е като облак,
облак препълнен със "сълзи".
Любовта боли, o, как боли...

Млад съм, знам това,
но дори да е така,
знам неща,
научих ги от теб,
научих много,
наистина много.
Любовта е като пламък,
може да те опари,
само когато е горещ.
Любовта боли, o, как боли...

Някои мислят за щастие,
блаженство,
единнство...
Някои заблуждават себе си, предполагам
те не заблуждават мен.

Знам, че това не е истина,
не може да е истина.
Любовта е просто лъжа
измислена за да те направи тъжен.
Любовта боли, o, как боли...

Знам,че това не е истина,
не може да е истина.
Любовта е просто лъжа...
измислена, за да те направи щастлив.
Любовта боли, o, как боли...

Ти си...

Убива ме с ....Любов

От дни опитвам аз да се преборя...

с една любов , която ме изгаря...

но тя със всички сили с мен се бори...

дори на сън не позволява ми да я забравя...

Измъчва ме с горчиво - сладка болка...

ту запокитва ме във ада, ту в рая ме възнася...

опива ме като омайно вино на големи глътки...,

а после в облаци от мъка ме потапя...

Дори съдбата моля аз за помощ...

да ме избави от това тръпчиво чувство...

да спре безсънието измъчващо ме дълги нощи...

да ме спаси от моето безумство...

А искам ли наистина ?! - Не мисля...

харесва ми това магическо обсебване...

без него във душата ми ще бъде пусто...

любов такава като въздуха за мен потребна е...

към Теб...

автор: KASANDRA_666

към Теб...

Стой до мен,не си отивай!

Без теб ще опустее моя свят...

В душата ми ще дойде вечна зима

тъжен ще е всеки час!!!

Ще угасне пламъка в очите,

усмивката ми ще се стопи.

И няма никога да дойде лято

ако не ме обичаш ти!!!

Дръж ме мили, дори за миг,

не си помисляй да ме пуснеш...

Нас съдбата ни събра!

И в танц лудешки с теб се впускам,

без страх към бъдещето-

до тебе гордо ще вървя.

Сега аз викам,можеш ли да чуеш

и ехото след мен крещи.

Обичам те,обичам те,любими.

Любов,най-после те открих!

Живота ми сега започва-с нови сили,

защото ти си .........

моя дългочакан божи дар.

тъжна Любов...

Болката отляво...

Боли ме ужасно като мисля за теб...,

но не мога , не искам да спра...

Тази мисъл дава смисъл на моя живот ,

ако няма я по-добре да умра...

С тази мисъл заспивам и сънувам те пак,

твоят лик ме преследва в съня...

със усмивка разпръскваш сгъстения мрак ,

пак се радвам , танцувам , летя...

Сутрин будя се , но те няма до мен

и със мисъл към тебе политам...

и така ще съм винаги - всяка нощ , всеки ден...

с мен ще бъдеш до края на дните ми....

Да дадеш или....да вземеш....

Общоприето е схващането, че човек се чувства
наранен,когато не получава любов.
Но не това ни наскърбява.
Болката започва, когато не даваме любов.

Родени сме, за да обичаме.
Може да се каже, че
сме машини за любов, създадени от Бога.
Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов.

Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване
зависи от хората, които ни обичат.
Но това е изопачено разбиране и
причина за много от нашите проблеми.

Истината е, че нашето добруване
зависи от това, дали даряваме любов.
Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна.
Въпросът е, какво даваме!

просто...Остани...

Не питай кой е - просто отвори...
стоя измръзнала на прага на дома ти...
вървях безкрайни нощи , дни...
със бързи стъпки в ритъм със сърцето си...

Не питай кой е - просто отвори...
ръцете ми хвани със топли длани...
сълзите мои с устни ти изтрий...
с ласки излекувай мойте рани...

Не питай кой е - просто отвори...
до теб смирена ще се сгуша...
на вън ще продължава да вали...
а с теб пак наш'та песен слушаме...

Не питай кой е - просто отвори...
да сложим край на нашата раздяла...
обичам те ....обичаш ме и ти...
души , тела да слеем в едно цяло...

Не питай кой е - просто отвори...
любов безкрайна чука на вратата...
и чака да и кажеш - Остани !!!
Със теб ще бъдем най-щастливи на земята !!!...

Сърце...прости ми!!!

Искам... и Трябва...

Две думи борят се в жестока схватка.....

едната е дете на разума ,

а другата е повик на душата...

Опитват се една над друга да застанат...

веднъж отстъпват - после пак нападат !

С въпроси и съмнения - коя е вярна

сърцето ми превърнаха в кървяща рана ......

Любима думичка на разума е ТРЯБВА ,

а ИСКАМ - е родена от душата.......

Когато ТРЯБВА разума ми повелява......

зовът на ИСКАМ бавно избледнява.....

Докато разума печели всяка битка......

душата стана мъничка светулка......

И този спор го водя със години ....

сърце - предадох те -

за кой ли път - ПРОСТИ МИ !!!!

Надежда.....

в очакване....

Когато слънцето залязва,
в очите мои пъстри притъмнява....
Душата ми в мъгла потъва,
и в страх ноща очаква....

А тя - ноща не бави се ,
приижда на талази,
обвива ме,
и идват пак среднощните въпроси,
къде си Ти....или пък...с кого си?!?

Кошмари - тъмни тигри с дяволска усмивка
раздират с остри нокти пак съня ми....
и канят ме под своята завивка,
завинаги в тъмата да остана....

А аз не искам , боря се и чакам утрото,
със следващото слънчево прераждане...,
защото знам , че всеки изгрев е началото -
на Любов , Усмивка, Радост и...... очакване........

"къде си Ти....или пък...с кого си?!?"......искам да подчертая,че... не става въпрос за ревност........просто,словоред

Душата ми...

Под бледата светлина на луната

погледнах навън във нощта...

видях там сама да се скита

бездомна , самотна душа.......

Привела отпуснато тяло...

пристъпваше бавно , едва...

загърната в скъсаното си наметало..

с приведена ниско глава..........

Повиках я тихо , но чу ме...

към мен тя обърна очи....

опита се да ми отвърне ... ,

но глас аз не чух да звучи.......

Прииска ми се да я попитам ...

накъде път поема сега...

и защо тъй самотна се скита...

безмълвна , безплътна , сама.........

А тя с нежен жест на ръката...

направи ми знак да мълча...

и после отмина в тъмата......

Внезапно познах я - бе мойта душа !......

Самотата...

 Боли ли....самотата...?!?

Самотата носи ни съмнения.....

Самотата ражда откровения....

Сам човек се ражда и умира...

търси себе си и пътя си избира...

В нея чуваш хиляди въпроси -

кой? какъв си ? тук защо си?!!!

Самотата някога ни плаши...

там очи в очи оставаш със душата си.....

Друг път чакаме с надежда и усмивка....

да намерим в нея миг почивка...

Самотата - с вас незная как е ....

но за мен е като скъп приятел !!!

Това понятие крие в себе си различните разбирания на хората. За едни тя е "наказание", за втори "страх", с който избягват да се срещнат очи в очи, и все пак срещата е неизбежна, рано или късно, за трети пък самотата е "необходимост", тя е извор на вдъхновение и съсредоточаване върху важни теми от живота.
Хора всякакви и различни гледни точки за самотата, а какво представлява тя всъщност - смесица от тъга, нерешителност, страх...
Всеки човек сам "забърква" своята рецепта за самота, сам я създава и сам я изпитва върху себе си. И все пак, защо ли понякога се страхуваме да останем насаме със себе си, с мислите си... Може би крием нещо от нас самите, спотайваме го дълбоко, толкова дълбоко, че да не си спомняме за него, за да не ни огорчи или нарани...
Но понякога трябва да го обмислим, да решим какво да направим... и точно САМОТАТА е тази, която ни сътрудничи това да се случи. Не трябва да се страхуваме от нея, защото тя е част от нас - понякога я ненавиждаме, не искаме да сме сами, а понякога ни е необходима, противоречим и, но не я отричаме, защото ние сами сме я създали...

на...Съни...

Не искам повече да казваш, че си Нико..й!

Не мога даже миг в това да вярвам!

Разкрих те вече - под това прикритие,

...се крият мисли, чувства, тлееща жарава!

Сърцето пазиш да не бъде наранено,

... отново от нахални гости,
но там заключено, ще стане то студено...

поне един пусни, за да го стопли !!!

Не искам пак да казваш, че си Нико..й!!!

Не! Няма смисъл да се криеш!

Зад тази дума толкова безлична,

... открих аз НЯКОЙ - човек прекрасен,

...с дух различен!!!

Даниела Янкова