Самотата...

 Боли ли....самотата...?!?

Самотата носи ни съмнения.....

Самотата ражда откровения....

Сам човек се ражда и умира...

търси себе си и пътя си избира...

В нея чуваш хиляди въпроси -

кой? какъв си ? тук защо си?!!!

Самотата някога ни плаши...

там очи в очи оставаш със душата си.....

Друг път чакаме с надежда и усмивка....

да намерим в нея миг почивка...

Самотата - с вас незная как е ....

но за мен е като скъп приятел !!!

Това понятие крие в себе си различните разбирания на хората. За едни тя е "наказание", за втори "страх", с който избягват да се срещнат очи в очи, и все пак срещата е неизбежна, рано или късно, за трети пък самотата е "необходимост", тя е извор на вдъхновение и съсредоточаване върху важни теми от живота.
Хора всякакви и различни гледни точки за самотата, а какво представлява тя всъщност - смесица от тъга, нерешителност, страх...
Всеки човек сам "забърква" своята рецепта за самота, сам я създава и сам я изпитва върху себе си. И все пак, защо ли понякога се страхуваме да останем насаме със себе си, с мислите си... Може би крием нещо от нас самите, спотайваме го дълбоко, толкова дълбоко, че да не си спомняме за него, за да не ни огорчи или нарани...
Но понякога трябва да го обмислим, да решим какво да направим... и точно САМОТАТА е тази, която ни сътрудничи това да се случи. Не трябва да се страхуваме от нея, защото тя е част от нас - понякога я ненавиждаме, не искаме да сме сами, а понякога ни е необходима, противоречим и, но не я отричаме, защото ние сами сме я създали...