От дни опитвам аз да се преборя...
с една любов , която ме изгаря...
но тя със всички сили с мен се бори...
дори на сън не позволява ми да я забравя...
Измъчва ме с горчиво - сладка болка...
ту запокитва ме във ада, ту в рая ме възнася...
опива ме като омайно вино на големи глътки...,
а после в облаци от мъка ме потапя...
Дори съдбата моля аз за помощ...
да ме избави от това тръпчиво чувство...
да спре безсънието измъчващо ме дълги нощи...
да ме спаси от моето безумство...
А искам ли наистина ?! - Не мисля...
харесва ми това магическо обсебване...
без него във душата ми ще бъде пусто...
любов такава като въздуха за мен потребна е...
Привет, Ники!
ОтговорИзтриванеСтихотворението е прекрасно!
Привет Вили :)))))
ОтговорИзтриванеИмало едно време една много тъжна девойка. Тя цял живот търсила Любовта, лутайки се самотна по света. И един ден срещнала принц. Попитала го:
ОтговорИзтриване„Мислиш ли, че все още има любов? Вярваш ли, че е възможно да се влюбиш? Ей така, изведнъж, страстно, лудо, безумно… да забравиш себе си, околните… звездите, планетите, Вселената… И да обичаш истински, безрезервно, чисто… Кажи ми, че това е възможно!!!“
А принцът отговорил:
„Любовта е внезапна. Може да се вмъкне в сърцето ти от екрана дори – луда любов! Тя може да е достатъчна, за да не забележиш всички разлики – дива любов! Да не зачита далечните разстояния – страстна! Аз съм лудо влюбен… достатъчно, за да избягам далеч… Това е истинска любов! Усилията ще помогнат да открием езика незнаен… на любовта! А дали е възможна… не мога да ти отговоря.“
И те избягали заедно, за да разберат…
Анонимко, не мислиш ли че след като са заедно, то неминуемо ще настъпи и...рутината...
ОтговорИзтриванеА след рутината, неминуемо, ще последва и ..."ново" търсене, на отговори, под претекста, че да "разберем"... защото:
"любов такава като въздуха за мен потребна е..."