Душата ми...

Под бледата светлина на луната

погледнах навън във нощта

видях там сама да се скита

бездомна, самотна душа...

Привела отпуснато тяло

пристъпваше бавно, едва

загърната в скъсаното си наметало,

с приведена ниско глава...

Повиках я тихо, но чу ме

към мен тя обърна очи

опита се да ми отвърне,

но глас аз не чух да звучи...

Прииска ми се да я попитам

накъде път поема сега 

и защо тъй самотна се скита

безмълвна, безплътна, сама...

А тя с нежен жест на ръката

направи ми знак да мълча

и после отмина в тъмата...

Внезапно познах я - бе мойта душа !......