Душата ми...

Под бледата светлина на луната

погледнах навън във нощта...

видях там сама да се скита

бездомна , самотна душа.......

Привела отпуснато тяло...

пристъпваше бавно , едва...

загърната в скъсаното си наметало..

с приведена ниско глава..........

Повиках я тихо , но чу ме...

към мен тя обърна очи....

опита се да ми отвърне ... ,

но глас аз не чух да звучи.......

Прииска ми се да я попитам ...

накъде път поема сега...

и защо тъй самотна се скита...

безмълвна , безплътна , сама.........

А тя с нежен жест на ръката...

направи ми знак да мълча...

и после отмина в тъмата......

Внезапно познах я - бе мойта душа !......