събота, 28 юни 2014 г.

Ще надбягам ли птиците...






Заглеждали ли сте се в полета на птиците?
В тайнството на техните крила?
Как над земята се издигат и виждат от високо
лазурна синева.
Не бях се замислял до днес...  
За маховете силни на техните крила,
как поривът да съществуват ги носи неспирно над света.
И може би, ако не бяха летящите във въздуха листа,
не бих си вдигнал главата,
за да видя тайнството на полета в сутринта.
И съвсем неволно аз открих истината за живота,
че ако искаш да летиш, ти трябва воля и неуморно действие
в избраната посока.
Замислих се какъв необичаен миг, в който пожълтелите листа се прощават със света и политат от клоните на дървото, за да достигнат до земята, а птиците, устремени в синевата, политат над света,
носейки със себе си
порива на живота...
И есенно ми стана, замислих се за нашия кратък земен гейм,
в който всичките сме временни актьори, носещи със себе си според нас необикновени роли.
Прииска ми се да мога да разбирам езика на листата
и всяка жълта телеграма да разчитам, защото може би е знак от съдбата или билет за непозната някоя страна.
И вървейки се зачудих, колко малко знаем ние хората,
за птиците, за полета, за порива, за сбъдването на мечти...
За истината носена в душите и за рано изгубените й следи...
Прииска ми се да говоря, а се разхождах сам-самичък и затова си позволих да Ви напиша за мислите си в лятната утрин, след една разходка преди дъжда.