Когато любовта си отива
Когато любовта си отива
и надеждата в тебе умре,
болка пареща само прелива,
спрял живота, безмълвно преде.
Блясък липсва в очи натъжени,
нямаш сили дори да извикаш:
- Сбогом, моя любов с мечти разпилени!
Липсват думи дори да попиташ:
- Защо? Защо ли в света ми бленуван
погубвам аз всичко, с което останах?
Дори да попитам, ехото чувам,
всички дни с болка пълзяща белязах.
Когато любовта си отива
всичко стене безизразно с мъка,
твоя свят се погубва, умира,
само спомен се нейде промъква.
Ивелина Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар