Добре дошъл тук,където времето е спряло
Откъдето никой не си тръгва
Луната е пълна,сякаш никога не се променя
С етикет “Душевно болен”
Сънувам едно и също всяка нощ
Виждам своята свобода
Без заключени врати,без решетки на прозорците
Без нищо,от което мозъкът ми да изглежда белязан
Спи, приятелю, и ще видиш
Този сън е моята реалност
Държат ме заключен в тази клетка
Не виждат ли откъде идва гневът ми
Санаториум
Остави ме
Санаториум
Просто ме остави на мира
Външният свят поражда страха ми
Не мога да дишам свободно
Шепнат ми разни неща
Уверявайки ме, че съм луд
Мислят си, че умовете ни са в техните ръце
Но насилието поражда насилие
Дръжте го вързан, добре му се отразява
Ето, подобрява се, нали?
Не могат повече да ни задържат
Слушайте, по дяволите, ще победим
Те виждат и разбират всичко
Но мислят, че това ни спасява от нашия ад
Страх от живота нататък
Инстинктите се събуждат
Бунтът се усеща във въздуха
Ще има смърт
Огледалото се взира втренчено
“Убивам”-каква приятна дума
Като че ли това е единственият начин
Да изляза “вън” отново
Няма коментари:
Публикуване на коментар