Ти тръгваш си
и ме оставяш пак сама,
и даже сили нямам
сбогом да ти кажа,
но ще се върна плахо у дома
на тишината всичко да разкажа
Една сълза оставих на рамото ти,
като лист отронен да блести,
една сълза от моите очи
примесена с капките дъждовни
Ти тръгваш си и ме оставяш пак сама
да те прегърна нямам вече сила,
но върху рамото ти малката сълза,
за моята любов ще ти разкаже...
Аз знам защо хората отнемат крилете на Ангелите!...За да не могат да отлетят!
ОтговорИзтриванеКрилете дават Свобода, Надежда и Вяра...за един по-добър Живот.Но хората с техният егоизъм решават, че за тях приемливо е осакатен Ангел без душа, но в дома им, отколкото крилат, можещ по всяко време да отлети на воля.
Те не знаят, че когато Ангелите срещнат своята голяма Любов, белегът върху мястото, където преди това са размахвали волно своите криле...се разтваря!И те пониквам, както зрънцата покълват в почвата полети от дъжда и затоплени от слънцето.И крелете растат, придобили сила, хранени от своята силна Любов.И един ден те бавно се разтварят...красиви, силни и напълно нови.Подреждат всяко свое лъскаво перце...запърхват нежно, пробудели се от дълбокия сън, загребват мощно два три пъти...и се отделят от Земята.От онова място, което им бе отнело за дълго време Свободата.
Аз знам защо Ангелите трябва да имат криле!
Защото без тях, те спират да бъдат Ангели!