Turn to page

На дълга и самотна магистрала, западно от Омаха,
можеш да чуеш двигателите,
...стонът им - като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената,
или момичето с което се запозна предната вечер.
Но мислите ти скоро ще се залутат
Както винаги се получава...
Когато си пътувал 16 часа, и нямаш какво повече да правиш.
И не ти се кара вече,
а просто искаш това пътешествие да приключи.

Ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Влизаш в ресторант, появил се на пътя.
Усещаш всички погледи, вперени в теб,
докато ти трепериш от студ.
Преструваш се, че не те смущават.
Но ти се иска да избухнеш.
Да, повечето пъти не можеш да ги чуеш да говорят...
Но понякога ги чуваш...

Същите познати клишета, "Жена ли е, мъж ли е?"
И винаги изглеждаш безразличен,
не смееш да се противопоставиш.
Не смееш да се съпротивляваш...

Ах, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Навън под светлината на прожекторите.
Ти си на милион мили далеч от тук.
Изпитваш и подаряваш всяка частица енергия.
Докато потта се стича от тялото ти, като музиката, която свириш.

Късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
с ехото на усилвателите, оттекващо в главата ти и
пушиш последната цигара за деня, си припомняш какво каза тя:

Какво каза тя:

Да, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.
Натам отивам, обръщам тази страница.

Натам отивам, да, тук идвам, да, да...
Там отивам, да, тук идвам, да...
Тук идвам, оо, там отивам.
Няма ме.