Усещам те толкова близо,
макар да си далеко ти.
Очи затварям...ръка протягам...
и чувам аз тревожни екоти.
Блян неповторим... -лик, който е тъй незабравим!
Гласът ти нежен мечтая да чуя,
и с целувки целият да те покрия.
Срамът ти странен с поглед да събуя,
и обичта си страстна пред тебе цяла да разкрия.
Защо не смееш да ми кажеш ти, че също ме желаеш!?
Кажи сега какво усещаш, очите мои сини виждаш ли?
А тялото ми можеш ли ти да докоснеш?
Целувай ме!Усещай ме!Това е толкова красиво!
О, миг поспри!О, миг замри!
Аз искам с тялото си всичко да попия
и самотата вече никога да не открия!
Докосвай ме!Обичай ме!
Това наистина е неповторимо!
Със две ръце вземи ме ти.
О, знам, това което правя е недопустимо!
Сърце, млъкни!Разум...и ти замри!
Аз искам този мъж да преоткрия
и в него цяла себе си да скрия.
Не знам защо..., не знам и как...,
но трябва да ти го кажа пак!
Желая те...желая те...желая те!
Сърце, млъкни!
Защото тебе...няма те!
Усещам те толкова близо, а тъй далеч си ти!
Усещам те невероятно близо...
о, лик вълшебен...
моля те, до мен ти остани!
Наистина ВЪЛШЕБЕН МИГ!!!
ОтговорИзтриванеДано се запази вечно, този Миг!!!
ОтговорИзтриванеПрез живота на всеки един от нас преминава една прекрасна вълшебница...наречена Съдба!Когато тя твори със своята малка четчица...ние съзираме мигът на нашето Щастие!...И разстоянията вече не са разстояния...и болката е песен!Сърцето замлъква...разумът...дълбок сън заспива!Остава само тя...Любовта!Такава, каквато всички я желаем!За нея никога не е късно!Дали ще я бъде...зависи само от теб и мен!Но, дори и да продължи по своя път в търсене на изгубени скитници...ние сме двама щастливци, защото тя ни е докоснала, тя е поспряла при нас...и ни е показала светлината в тунела, подарила ни е частичка от нейната истина, че тя съществува, че е истинска и за нея никога не е късно, когато я желаем...аз и ти!
ОтговорИзтриванеТи и аз сега сме всичко.
ОтговорИзтриванеТи си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.
Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.
– Довиждане
ОтговорИзтриванеДовиждане. Това е впрочем краят -
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная -
един човек пак среща друг човек.
Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.
Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.
Морето ще престане да приказва -
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.
Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.
Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж – като съдба и със тревога,
а друг път – като зрителен обект.
968 А
Като храм на любовта е целият блог, Ники. Много чувствен, интимен, нежен, въздействащ. Невероятно съчетание от стихове, музика, цветове и любов. Обичаш и това е прекрасно. Само любовта може да сътвори това малко чудо.
ОтговорИзтриванеБЛАГОДАРЯ!/Перефразирах първият си коментар от първият споделен слайд по стиховете на Вили Димова "Отдаване".../ Време е да се оттегля...968 А
Tи и Аз сега сме всичко.
ОтговорИзтриванеАз съм твоя, Ти си мой.
Ники, колко много те обичам!
За теб аз буря съм, а ти за мен-порой.