Не мога да понеса, че нямам криле...
Не мога да понеса, че райските порти са затворени...
Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Знаеш ли какво е, когато Раят потъва в мрак?
Не мога повече...
Сърцето ми страда между тези мрачни стени...
Не мога повече...
Тук никой не може да чуе молбите ми...
Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Моля те, не плачи, когато Раят потъва в мрак...
Не ме оставяй на Смъртта...
Ще разбереш какво е Раят да се обгърне
в стени от сълзи и страдание...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят потъне в мрак...
...Време..
Как можеш да твърдиш, че няма път пред мен?
Нима съм обречен?
А сега ми казваш, че Раят е скрит
отвъд моста на въздишките, заключен във Вечността...
Господи, не ме оставяй на Смъртта...
И ще разбереш какво е сълзите и болката
да обгърнат Рая в мрак...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят помръкне...
Отвъд мост от въздишки,
загубвайки небесната светлина,
когато Раят помръкне...
Любовта е безмилостна.Тя е сладка и в същото време горчи.Тя едни задушава,а на други отваря очи.Тя на Ангели крилете отнима, а Демони праща пред портите райски.Те всички търсят само едно...Спасение!
ОтговорИзтриванеХората често попадат под нейните удари.Завъртени в бури, сами и уплашени, изтощени и отчаяни.Разкъсвани от съмнения, ревност и недоразумения.И сълзите капят ли капят.И сърцето пропукано от силата на Любовта кърви.И ръка протяга тя към него, а той не знае как да я улови.
А Щастието...ах, него го няма.То е някъде търсещо своя Звезда.Нима всичко е било само една лъжа, едно заблуждение!?Нима силата на Любовта е толкова голяма, та способна е на унищожение!?Нима светлината във тунела не е светлина, а свещица угаснала под силата на вятърна струя!?Нима пътят не е път, а камениста пътека!?
О, Господи, помогни на Човеците!Като калинка кацнала върху червена роза, дай им късмет в Любовта!