сряда, 14 юли 2010 г.

Вместо епилог...



Вдишвам дълбоко насъбралата се тъга. 
Гледам угасващите светлини от всяка стая. 
Хората поглеждат назад и тъгуват още един безполезен ден, 
в който енергията е пропиляна. 

Пламенни влюбени се борят като едно цяло. 
Самотен мъж плаче за любовта,която няма. 
Млада майка вдига и кърми сина си. 
Пенсионери искат да са отново млади. 

Суровото кълбо, управляващо нощта сменя цветовете: 
- пред погледа ни червеното става сиво,
жълтото- бяло, 
и ние решаваме кой цвят е правилният 
и кой е една илюзия...

Няма коментари:

Публикуване на коментар