По тънкия улей на времето когато следите не дишат, когато сме в миг от безвремие когато сме прах на въздишка, ще галят лицата ни спомени, листа ще избухват отново и някакво чувство поломено, ще трепва с крила от олово.
Олекващи с мигли от изгреви, понасящи огнени вихри - такива ще бъдем измислени. И с неми възторзи ще стихнем. Тогава ще спомним, че имаме онази безкрайната святост, с която си стоплихме зимите.
И бяхме с любов пребогати. Сега те прегръщам с горещото копнежното, синьото... чувство. И зная, че приказни грешници в сърцата ни ваят изкуство.
"Олекващи с мигли от изгреви,
ОтговорИзтриванепонасящи огнени вихри -
такива ще бъдем измислени. "
Красиво...