Искам Те...Теб!!!

Искам те...!!!
Искам цялата да си Стон, разкъсал без свян тъмнината...
Да трепериш в ръцете ми от Желание, заради което, ще ни отрече света...
Да си Страст, безжалостно разкървавила устните ми в безвремие...
Да си толкова непозволено Гола, че да ме боли от докосването...
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми...
С безкрайни клавиши, с които да свиря...
Да си различен звук всеки път, докато уча нотите на възбудата ти...
Искам да си, като дъждовна капка вода, сред пустинята на устните ми...
Да те имам цялата,

и да те пазя толкова ревниво в страха си да не те разплискам отвъд,

че никога да не си ми достатъчна...
Искам те...!!!
Да си, като последна минута в предела на живота ми...
Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка...
Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов...
Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност...
Които бавно ще те отведат в дълбините...
А после, шумно ще те изскачат на върха - на който се сливат земя и небе...
Звезда и трева... Искам всеки уместен удар на сърцето ти...
Искам да ми принадлежи всяко късче въздух,

което поемаш шумно, заради мен...
Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта...
И да плачеш от освобождението...
Искам те...!!!
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си, в паметта на сетивата ми,
които ще те запомнят завинаги...
И ще те повтарят... В жеста, с който ще впиваш нокти в чаршафите...
Или ще захапваш неудържимо възглавницата...
А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето...
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря...
Да си дръзка и плаха, да си сълза и усмивка, да си огън и вода,
да си моя и чужда, едновременно...
Искам да те искам... Искам да ме искаш... Не бързай...
Ще те събличам бавно... Като сбъдване...

Виртуално и... лирично

Любов, зачената преди да си разбрал
отсреща кой стои и как изглежда.
В море от думи да потънеш цял
и за изплуване да не таиш надежда...

Преди ръцете да са се докоснали,
мечти една във друга да се вплитат.
Преди да са се срещнали очите,
лъчи от щастие венец да сплитат!

Любов, покълнала във виртуалното,
до вчера безнадеждна, платонична.
Днес разцъфтява пламенна в реалността.
Нетърпелива, жадна, романтична...

Да бъде, Благославям! -И напътствам:
Пазете се! -От себе си най-вече!
Бутон за редактиране тук няма
за думите, в момент на гняв изречени!

Да бъде! Благославям ви! -И моля се:
Когато времето натрупа дните
и прекипи страстта, да не решите,
че туй е краят... Знайте, ще сгрешите!

Не сливането на телата е любов...
-ЛЮБОВ е сливането на душите!

Безмълвно...

Стоях пред вратата ти плътно затворена. 

Дълго я гледах, но не посмях да ти почукам и тихо да вляза. 

Стоях колебливо, обзет аз от страх. 

 Как да избягам от нашето минало, и да забравя, когато боли? 

Мисли и чувства как да прогоня? Как ли да кажа:”Сърце забрави!”? 

 Тихите спомени все ме спохождат. 

Късат по малко от моята душа. 

Може би някой ден, щом тя се свърши, ще мога спокойно и аз…да заспя!

Раят потъва в мрак

Не мога да понеса, че нямам криле...
Не мога да понеса, че райските порти са затворени...
Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Знаеш ли какво е, когато Раят потъва в мрак?
Не мога повече...
Сърцето ми страда между тези мрачни стени...
Не мога повече...
Тук никой не може да чуе молбите ми...

Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Моля те, не плачи, когато Раят потъва в мрак...
Не ме оставяй на Смъртта...

Ще разбереш какво е Раят да се обгърне
в стени от сълзи и страдание...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят потъне в мрак...

...Време..
Как можеш да твърдиш, че няма път пред мен?
Нима съм обречен?
А сега ми казваш, че Раят е скрит
отвъд моста на въздишките, заключен във Вечността...

Господи, не ме оставяй на Смъртта...
И ще разбереш какво е сълзите и болката
да обгърнат Рая в мрак...
И ще разбереш какво е да не виждаш щастието,
когато Раят помръкне...
Отвъд мост от въздишки,
загубвайки небесната светлина,
когато Раят помръкне...

Как да заспя...

                                         Как да заспя без теб?!  

Как очакваш без тебе въобще да заспя 

и очите покой да намерят?! 

Цяла нощ ще кръстосвам на халост града, 

в който сам съм затворен без тебе.

 Как ще мога без теб и за миг да заспя 

без преплетени нашите пръсти, 

без да вдишам от твоята топла коса 

и не вкусил от твоите целувки?! 

 

Някой ден, след години, и без теб ще заспя, 

щом душата от мен си отива; 

но ще бъде безмерно щастлива душа, 

щом могла е до теб да заспива.

Вместо епилог...

Вдишвам дълбоко насъбралата се тъга. 
Гледам угасващите светлини от всяка стая. 
Хората поглеждат назад и тъгуват още един безполезен ден, 
в който енергията е пропиляна. 

Пламенни влюбени се борят като едно цяло. 
Самотен мъж плаче за любовта,която няма. 
Млада майка вдига и кърми сина си. 
Пенсионери искат да са отново млади. 

Суровото кълбо, управляващо нощта сменя цветовете: 
- пред погледа ни червеното става сиво,
жълтото- бяло, 
и ние решаваме кой цвят е правилният 
и кой е една илюзия...

Oбичам те...

Обичам те, сега съм сигурен.
Не вярвах в любовта, отричах те,
но ти ме победи докосна ме
и аз се влюбих - ти израсна в мен.

Превърнах те във стих, 

обикнах те и всичко ти простих,
издигнах те в сияен обелиск във себе си,
вече не се боря със теб,
предадох ти душата,
името, мечтите си
и съм щастлив и знам - обичам те.

Ти моя несбъдната мечта,
ти моя уморена, малка, недокосната...
звезда...
Обичам те! Обичам те! Не вярвах в любовта,
отричах те,
но ти ме победи - докосна ме
и аз се влюбих, ти израсна в мен.

Обикнах те и всичко ти простих...
Сърцето си ти дадох

и се вкамених...

Когато Дявол, обича Ангел...

Когато дявол обича ангел
в небето падат светкавици
Чува се гръм
и някой навън мълчи, и
съжалява себе си

Тук липсва ден или нощ
Тук всеки е лош ,но
нещо е променено,
нещо е съживено

Нещо, в което да вярващ ,че има добро
Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел,
настъпила е тишина
Не чуваш ти звук,
но някой е тук

Страх покълва в душата ти
Страх от нещо в теб
(Че ще сбъднеш мечтите си)

Страх да погледнеш в очите и
(Без тя да го иска)
да помислиш тези мисли
на някой, който обича ангел.

Когато дявол обича ангел,
ти не усещаш смъртта
(С дъха на жена)
Ти живееш в мрак
(Молиш се на Бог)
и питаш се пак
(В сърцето удряте ток)

Какво вдъхновява любовта ти
Дали той има сърце
и как то може да спре
веднага щом съзре
очите на ангел

Аз преминах целия ад,
целия свят,
за да погледна в теб
Аз преплувах всяко море,
полетях във всяко небе,
за да се докосна до теб.

И вече нищо в мен не съществува
Защото обичам теб
и вече не мога да умра
И не бих живял без теб
И вече не съм същия
И това е заради всичко в теб,
защото обичам ангел.

Риданието на Душата…

Усещам те толкова близо, макар да си далеко ти. 

Очи затварям...ръка протягам... и чувам аз тревожни екоти. 

Блян неповторим... -лик, който е тъй незабравим! 

Гласът ти нежен мечтая да чуя, и с целувки целият да те покрия. 

Срамът ти странен с поглед да събуя, 

и обичта си страстна пред тебе цяла да разкрия. 

Защо не смееш да ми кажеш ти, че също ме желаеш!? 

Кажи сега какво усещаш, очите мои сини виждаш ли? 

А тялото ми можеш ли ти да докоснеш? 

Целувай ме!Усещай ме!Това е толкова красиво! 

О, миг поспри!О, миг замри! 

Аз искам с тялото си всичко да попия 

и самотата вече никога да не открия! 

Докосвай ме!Обичай ме! Това наистина е неповторимо! 

Със две ръце вземи ме ти. 

О, знам, това което правя е недопустимо! 

Сърце, млъкни!Разум...и ти замри! 

Аз искам този мъж да преоткрия 

и в него цяла себе си да скрия. 

Не знам защо..., не знам и как..., 

но трябва да ти го кажа пак! 

Желая те...желая те...желая те! Сърце, млъкни!

Защото тебе...няма те! 

Усещам те толкова близо, а тъй далеч си ти! 

Усещам те невероятно близо...

о, лик вълшебен... моля те, до мен ти остани!

Синьо чувство...

По тънкия улей на времето когато следите не дишат, когато сме в миг от безвремие когато сме прах на въздишка, ще галят лицата ни спомени, листа ще избухват отново и някакво чувство поломено, ще трепва с крила от олово. 

Олекващи с мигли от изгреви, понасящи огнени вихри - такива ще бъдем измислени. И с неми възторзи ще стихнем. Тогава ще спомним, че имаме онази безкрайната святост, с която си стоплихме зимите. 

И бяхме с любов пребогати. Сега те прегръщам с горещото копнежното, синьото... чувство. И зная, че приказни грешници в сърцата ни ваят изкуство.