Чувства...

Липсваш ми! Ела при мен!
Недей да бягаш, остани!
Не заминавай ти далеч,
а при мене тихо се сгуши!

Не ме оставяй никога сама,
недей да ми обръщаш гръб!
Люби ме и обичай ме сега,
макар че, вречена съм аз на друг!

Боли ме и разкъсва се плътта,
сърцето ми кърви и стене!
В очите не остана и сълза,
И тялото... започва то да тлее!

Обичам те до болка!
И всяка част от теб желая!
Без теб не мога, разбери!
Душата си ти дадох! Остани!

автор стих: Поли

Докосни дъгата...

Rainbow - Catch the Rainbow

Желание...

Желая те любов недостижима!
Копнея да си всеки миг до мен!
Да чувствам устните ти как ме пият!
Да изгарям в яростен копнеж!

Ръцете ти да ме притискат нежно!
Бленуван огън,страст да стана аз!
И пръстите по тялото да бродят,
телата да се слеят във екстаз!

Бедрата ми притискат те горещо,
Гърдите устремени са към теб!
И в танц любовен сливаме се безметежно
Желая те любов!Бъди със мен!

автор стих: Поли

Вървя с ангелите...

Понякога се чудят,

Защо не ме е страх, От целия този гръм (трясък)
И целия този проливен дъжд.
И се чудят. ...Да, чудят се.
Да, правят го.

Понякога се чудят, Ако някога се пречупя
От всичките тези тежести
И всички тези тежки болки.
И се чудят. ....Да, чудят се.
Но не и аз!

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел).
Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
Издръпват ме през мрака също.
Пропътувах, Тъмен и опасен път.
Понякога е толкова самотно, Но никога наистина сама.

Нищо чудно, аз бях под
Крилете на божествена душа.
Казвам ви тайни, който разбрах със сигурност
И искам да ви покажа. Имам подкрепа и насока също
О, не се чудя, не, не се чудя.
Мога да докажа, че това е вярно

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен, това е вярно.

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен и теб.

Вървя с ангелите.
Вървя с ангелите.

Turn to page

На дълга и самотна магистрала, западно от Омаха,
можеш да чуеш двигателите,
...стонът им - като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената,
или момичето с което се запозна предната вечер.
Но мислите ти скоро ще се залутат
Както винаги се получава...
Когато си пътувал 16 часа, и нямаш какво повече да правиш.
И не ти се кара вече,
а просто искаш това пътешествие да приключи.

Ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Влизаш в ресторант, появил се на пътя.
Усещаш всички погледи, вперени в теб,
докато ти трепериш от студ.
Преструваш се, че не те смущават.
Но ти се иска да избухнеш.
Да, повечето пъти не можеш да ги чуеш да говорят...
Но понякога ги чуваш...

Същите познати клишета, "Жена ли е, мъж ли е?"
И винаги изглеждаш безразличен,
не смееш да се противопоставиш.
Не смееш да се съпротивляваш...

Ах, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Навън под светлината на прожекторите.
Ти си на милион мили далеч от тук.
Изпитваш и подаряваш всяка частица енергия.
Докато потта се стича от тялото ти, като музиката, която свириш.

Късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
с ехото на усилвателите, оттекващо в главата ти и
пушиш последната цигара за деня, си припомняш какво каза тя:

Какво каза тя:

Да, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.
Натам отивам, обръщам тази страница.

Натам отивам, да, тук идвам, да, да...
Там отивам, да, тук идвам, да...
Тук идвам, оо, там отивам.
Няма ме.

Искам Те...Теб!!!

Искам те...!!!
Искам цялата да си Стон, разкъсал без свян тъмнината...
Да трепериш в ръцете ми от Желание, заради което, ще ни отрече света...
Да си Страст, безжалостно разкървавила устните ми в безвремие...
Да си толкова непозволено Гола, че да ме боли от докосването...
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми...
С безкрайни клавиши, с които да свиря...
Да си различен звук всеки път, докато уча нотите на възбудата ти...
Искам да си, като дъждовна капка вода, сред пустинята на устните ми...
Да те имам цялата,

и да те пазя толкова ревниво в страха си да не те разплискам отвъд,

че никога да не си ми достатъчна...
Искам те...!!!
Да си, като последна минута в предела на живота ми...
Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка...
Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов...
Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност...
Които бавно ще те отведат в дълбините...
А после, шумно ще те изскачат на върха - на който се сливат земя и небе...
Звезда и трева... Искам всеки уместен удар на сърцето ти...
Искам да ми принадлежи всяко късче въздух,

което поемаш шумно, заради мен...
Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта...
И да плачеш от освобождението...
Искам те...!!!
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си, в паметта на сетивата ми,
които ще те запомнят завинаги...
И ще те повтарят... В жеста, с който ще впиваш нокти в чаршафите...
Или ще захапваш неудържимо възглавницата...
А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето...
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря...
Да си дръзка и плаха, да си сълза и усмивка, да си огън и вода,
да си моя и чужда, едновременно...
Искам да те искам... Искам да ме искаш... Не бързай...
Ще те събличам бавно... Като сбъдване...

Виртуално и... лирично

Любов, зачената преди да си разбрал
отсреща кой стои и как изглежда.
В море от думи да потънеш цял
и за изплуване да не таиш надежда...

Преди ръцете да са се докоснали,
мечти една във друга да се вплитат.
Преди да са се срещнали очите,
лъчи от щастие венец да сплитат!

Любов, покълнала във виртуалното,
до вчера безнадеждна, платонична.
Днес разцъфтява пламенна в реалността.
Нетърпелива, жадна, романтична...

Да бъде, Благославям! -И напътствам:
Пазете се! -От себе си най-вече!
Бутон за редактиране тук няма
за думите, в момент на гняв изречени!

Да бъде! Благославям ви! -И моля се:
Когато времето натрупа дните
и прекипи страстта, да не решите,
че туй е краят... Знайте, ще сгрешите!

Не сливането на телата е любов...
-ЛЮБОВ е сливането на душите!