Ще чакам...

Обичам твоите стъпки,
обичам твоя глас...
полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас,
когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"...
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука леда в твоето сърце.

Когато...

Когато любовта си отива

Когато любовта си отива
и надеждата в тебе умре,
болка пареща само прелива,
спрял живота, безмълвно преде.

Блясък липсва в очи натъжени,
нямаш сили дори да извикаш:
- Сбогом, моя любов с мечти разпилени!
Липсват думи дори да попиташ:

- Защо? Защо ли в света ми бленуван
погубвам аз всичко, с което останах?
Дори да попитам, ехото чувам,
всички дни с болка пълзяща белязах.

Когато любовта си отива
всичко стене безизразно с мъка,
твоя свят се погубва, умира,
само спомен се нейде промъква.

Ивелина Стоянова

Писмо...

ПОСЛЕДНО ПИСМО

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...

А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?

Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!

И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера –
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!

Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!

Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!

Дамян Дамянов

Dreams...

Мечти...

Мечтая си да мога да избирам...
да се прераждам всеки път , когато...
душата ме боли и сълзите не спират...
и нямам капка сили да вървя нататък...

Мечтая си да мога да пътувам...
във времето назад към свойто минало...
тогава пак ще мога да стартирам...
и да поправям необратимото...

Мечтая си да мога да сънувам...
вълшебни сънища със цветове изпълнени...
така мечти в картини ще рисувам...
ще видя всичките си съкровения сбъднати...

Мечтая си да мога да осъмна...
на плаж самотен със море притихнало...
с очарование и ням възторг изпълнен...
да зърна първи как се ражда слънцето...

Мечтая си да мога да избягам...
от самотата в мойте сиви делници...
да съм щастлив без да се налага...
да нарушавам клетви или принципи...

Мечтая си да мога да повярвам...,
че истинската , дълго чакана любов ще срещна...
и да не спирам никога да се надявам...,
че моите мечтания все някога ще сбъднат се...
Мечтая си....

Welcome home

Добре дошъл вкъщи (Санаториум)

Добре дошъл тук,където времето е спряло
Откъдето никой не си тръгва
Луната е пълна,сякаш никога не се променя
С етикет “Душевно болен”

Сънувам едно и също всяка нощ
Виждам своята свобода
Без заключени врати,без решетки на прозорците
Без нищо,от което мозъкът ми да изглежда белязан

Спи, приятелю, и ще видиш
Този сън е моята реалност
Държат ме заключен в тази клетка
Не виждат ли откъде идва гневът ми

Санаториум
Остави ме
Санаториум
Просто ме остави на мира

Външният свят поражда страха ми
Не мога да дишам свободно
Шепнат ми разни неща
Уверявайки ме, че съм луд

Мислят си, че умовете ни са в техните ръце
Но насилието поражда насилие
Дръжте го вързан, добре му се отразява
Ето, подобрява се, нали?

Не могат повече да ни задържат
Слушайте, по дяволите, ще победим
Те виждат и разбират всичко
Но мислят, че това ни спасява от нашия ад

Страх от живота нататък
Инстинктите се събуждат
Бунтът се усеща във въздуха
Ще има смърт

Огледалото се взира втренчено
“Убивам”-каква приятна дума
Като че ли това е единственият начин
Да изляза “вън” отново