Желание...

Желая те любов недостижима!
Копнея да си всеки миг до мен!
Да чувствам устните ти как ме пият!
Да изгарям в яростен копнеж!

Ръцете ти да ме притискат нежно!
Бленуван огън,страст да стана аз!
И пръстите по тялото да бродят,
телата да се слеят във екстаз!

Бедрата ми притискат те горещо,
Гърдите устремени са към теб!
И в танц любовен сливаме се безметежно
Желая те любов!Бъди със мен!

автор стих: Поли

Вървя с ангелите...

Понякога се чудят,

Защо не ме е страх, От целия този гръм (трясък)
И целия този проливен дъжд.
И се чудят. ...Да, чудят се.
Да, правят го.

Понякога се чудят, Ако някога се пречупя
От всичките тези тежести
И всички тези тежки болки.
И се чудят. ....Да, чудят се.
Но не и аз!

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел).
Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
Издръпват ме през мрака също.
Пропътувах, Тъмен и опасен път.
Понякога е толкова самотно, Но никога наистина сама.

Нищо чудно, аз бях под
Крилете на божествена душа.
Казвам ви тайни, който разбрах със сигурност
И искам да ви покажа. Имам подкрепа и насока също
О, не се чудя, не, не се чудя.
Мога да докажа, че това е вярно

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен, това е вярно.

Има сила, не от този свят.
Открих сила, по-висша сила.

Вървя с ангел (вървя с един ангел). Говоря с ангел също.
Вървя с ангелите (вървя с ангелите).
И те бдят над мен и теб.

Вървя с ангелите.
Вървя с ангелите.

Turn to page

На дълга и самотна магистрала, западно от Омаха,
можеш да чуеш двигателите,
...стонът им - като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената,
или момичето с което се запозна предната вечер.
Но мислите ти скоро ще се залутат
Както винаги се получава...
Когато си пътувал 16 часа, и нямаш какво повече да правиш.
И не ти се кара вече,
а просто искаш това пътешествие да приключи.

Ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Влизаш в ресторант, появил се на пътя.
Усещаш всички погледи, вперени в теб,
докато ти трепериш от студ.
Преструваш се, че не те смущават.
Но ти се иска да избухнеш.
Да, повечето пъти не можеш да ги чуеш да говорят...
Но понякога ги чуваш...

Същите познати клишета, "Жена ли е, мъж ли е?"
И винаги изглеждаш безразличен,
не смееш да се противопоставиш.
Не смееш да се съпротивляваш...

Ах, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.

Навън под светлината на прожекторите.
Ти си на милион мили далеч от тук.
Изпитваш и подаряваш всяка частица енергия.
Докато потта се стича от тялото ти, като музиката, която свириш.

Късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
с ехото на усилвателите, оттекващо в главата ти и
пушиш последната цигара за деня, си припомняш какво каза тя:

Какво каза тя:

Да, ето ме, отново на пътя. Там съм, горе на сцената.
Натам отивам, отново съм звезда,
натам отивам, обръщам страницата.
Натам отивам, обръщам тази страница.

Натам отивам, да, тук идвам, да, да...
Там отивам, да, тук идвам, да...
Тук идвам, оо, там отивам.
Няма ме.