просто...Остани...

Не питай кой е - просто отвори...
стоя измръзнала на прага на дома ти...
вървях безкрайни нощи , дни...
със бързи стъпки в ритъм със сърцето си...

Не питай кой е - просто отвори...
ръцете ми хвани със топли длани...
сълзите мои с устни ти изтрий...
с ласки излекувай мойте рани...

Не питай кой е - просто отвори...
до теб смирена ще се сгуша...
на вън ще продължава да вали...
а с теб пак наш'та песен слушаме...

Не питай кой е - просто отвори...
да сложим край на нашата раздяла...
обичам те ....обичаш ме и ти...
души , тела да слеем в едно цяло...

Не питай кой е - просто отвори...
любов безкрайна чука на вратата...
и чака да и кажеш - Остани !!!
Със теб ще бъдем най-щастливи на земята !!!...

Сърце...прости ми!!!

Искам... и Трябва...

Две думи борят се в жестока схватка.....

едната е дете на разума ,

а другата е повик на душата...

Опитват се една над друга да застанат...

веднъж отстъпват - после пак нападат !

С въпроси и съмнения - коя е вярна

сърцето ми превърнаха в кървяща рана ......

Любима думичка на разума е ТРЯБВА ,

а ИСКАМ - е родена от душата.......

Когато ТРЯБВА разума ми повелява......

зовът на ИСКАМ бавно избледнява.....

Докато разума печели всяка битка......

душата стана мъничка светулка......

И този спор го водя със години ....

сърце - предадох те -

за кой ли път - ПРОСТИ МИ !!!!