Остави птичката да хвръкне, остави я да лети!
Дай й свободата, не позволявай нищичко да я сломи!
Не я затваряй в клетка, не бъде скъперник, егоист!
Нека и другите и се любуват, нека тя ги озари!
Нека и другите и се любуват, нека тя ги озари!
Ако я обичаш никога не я ограничавай, и недей я карай да тъжи.
Любовта си и дарявай, светлина и радост и носи,
за нищо никога не я вини!
Подкрепяй я и все при теб си я посрещай, недей бъди дребнав човек,
свободата е свещена, а любовта, която иска – тленна.
Изпращай птичето с усмивка, и се радвай на размахващите се криле,
на полета в небето, на красивите му цветове.
И ако искаш да се връща, да бъде твой приятел и другар,
ти никога недей го спира, да отлети от теб със жар.
Да бъде другаде щастливо, да гони своите мечти,
да се рее във простора, света с присъствието си да краси.
А после то ще се завърне, ще донесе от щастието си и на теб,
ще благодари, ще се усмихне, а ти ще станеш нов човек!
Когато искаш много някого да имаш,
недей опитва да го промениш,
недей да искаш и недей да взимаш,
а той ще бъде твой когато го освободиш!
Автор: Стефи Божилова
