Заглеждали ли сте се в полета на птиците?
В тайнството на техните крила?
Как над земята се издигат и виждат от високо
Как над земята се издигат и виждат от високо
лазурна синева.
Не бях се замислял до днес...
Не бях се замислял до днес...
За маховете силни на техните крила,
как поривът да съществуват ги носи неспирно над света.
И може би, ако не бяха летящите във въздуха листа,
И може би, ако не бяха летящите във въздуха листа,
не бих си вдигнал главата,
за да видя тайнството на полета в сутринта.
И съвсем неволно аз открих истината за живота,
И съвсем неволно аз открих истината за живота,
че ако искаш да летиш, ти трябва воля и неуморно действие
в избраната посока.
Замислих се какъв необичаен миг, в който пожълтелите листа се прощават със света и политат от клоните на дървото, за да достигнат до земята, а птиците, устремени в синевата, политат над света, носейки със себе си
Замислих се какъв необичаен миг, в който пожълтелите листа се прощават със света и политат от клоните на дървото, за да достигнат до земята, а птиците, устремени в синевата, политат над света, носейки със себе си
порива на живота...
И есенно ми стана, замислих се за нашия кратък земен гейм,
И есенно ми стана, замислих се за нашия кратък земен гейм,
в който всичките сме временни актьори, носещи със себе си според нас необикновени роли.
Прииска ми се да мога да разбирам езика на листата
Прииска ми се да мога да разбирам езика на листата
и всяка жълта телеграма да разчитам, защото може би е знак от съдбата или билет за непозната някоя страна.
И вървейки се зачудих, колко малко знаем ние хората,
И вървейки се зачудих, колко малко знаем ние хората,
за птиците, за полета, за порива, за сбъдването на мечти...
За истината носена в душите и за рано изгубените й следи...
За истината носена в душите и за рано изгубените й следи...
Прииска ми се да говоря, а се разхождах сам-самичък и затова си позволих да Ви напиша за мислите си в лятната утрин, след една разходка преди дъжда.
