Ти си ми, ...Всичко

Прошка...

Защо мълчиш?Защо не се развикаш?
Удари ме-неспирай да крещиш!
Виновна съм-в сърцето горест блика...
Зашлеви ме-вместо да мълчиш!

Сгрешила съм-признавам ти го мили!
Сгрешила съм пред теб и любовта!
И моля се-дано намериш сили
Да ми простиш последната лъжа!

Заклевам те!Прости ми,обич моя!
В сърцето прошка за мене намери!
Сълзи се стичат-пазвата ти мокрят...
Обичаш ме,обичаш ме,нали!

На колене пред теб заставам,мъко моя,
Лицето ти с длани милвам пак!
Сълзите ти-те толкова говорят...
Горчиви,сладки-вкусвам ги с уста!

Обичам те!Обичам те,горещо!
Душата ми в пламък изгоря!
Търся прошка-тъй свещено нещо,
и знай,че само себе си виня!

Тих шепот от гърдите се откъсва,
сърцето спира всякаш да тупти!
На хиляди парченца се разпръсва-
жив въглен става-почва да гори!

Прощавам ти-ми казваш с глас безплътен...
Прощавам за последно-разбери!!!
Сълзите бликат...горестно въздъхвам,
Но сърцето....то не спира да кърви!

Евелина Панева

Очакване...

Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.

Нима нощта, в която загадка се крие,
тайна зловеща, неразгадана -
толкова жестока и от никого неразбрана,
ще разкъса до кръв душата ми рана?

Мрака над къщите тихо прелита,
крясък зловещо тъмата раздира.
Не, не е птица смъртно ранена...
а вика душата ми - в скръб потопена...

И така ще стене самотна във мрака,
докато пак светлината открие.
Ще трепери и тихо ще чака
душата, която пак да обикне...

/Вили Димова/